О, Майко моя, родино света, Искам да ти кажа, че ми се плаче, толкова ми се плаче, че дори и да не искам, сълзите просто текат от очите ми. Тъжно ми е за тебе, родино. Къде е си, къде се дяна? Живея в чужбина, а така искам да се прибера при тебе. Но не мога и няма как. Плаче ми се като видя, че младото поколение знаят коя е Николета Лозанова и й се възхищават, но не знаят кой е Вапцаров или как Левски е вярвал във тебе. Плаче ми се, защото не мога да нарека родина, държавата която се управлява от палячовци в скъпи костюми чийто обещания струват по-малко от храната на котката ми. Плаче ми се, защото е нечовешко медиите в моята родина да имат повече власт от която и да е било институция. Плаче ми се, когато видя сълзи в очите на баба ми когато ми обяснява как трябва да живее с 180 лв. пенсия. Същата жена, която е работила 40 години със надеждата, че ти, родино ще се погрижи за нея когато му дойде времето. Плаче ми се, защото от половин часови новини няма една добра новина, а когато има, то е за някоя група хорица опитващи се да помогнат на някого. Плаче ми се родино, защото съдът отсъжда две години затвор за циганката убила детето си и доживотна присъда за българката със същото престъпление. Наливат ми се очите, родино само като се сетя колко големи заплати получават палячовците и за минималните пенсии на бабите и дядовците. В какво си се превърнала? Българийо, събуди се! Как да се нарека или представя за българка, като циганите отиват в чужбина, крадат като не видели и след това биват наречени ""българи"" от чуждите медии? Как да се нарека българка при условие, че в България има повече кокаин, хероин и амфетамини отколкото лекарства за диабетици, раково болни и т.н. Как? Знай, родино, че не съм се отказала, не съм се предала. Имам вяра, че българина ще се събуди така както през 1877 год. А само да знаеше колко бих искала да се прибера, да се върна у дома. Родино, тука където съм е хубаво, но ги няма твоите планини високи и поля необятни. Дори въздуха тук е друг, Българийо, не е като твоя. Ех, там на балкана ти като ида, пълня си душата. Гледката ти и най-добрия художник не може да я нарисува. За жалост Българийо, не мога само със гледки да живея, за това трябва тук да остана. И както пише Вапцаров "" Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя.Когато се наситя да те гледам –ще те целуна и ще си отида."" И аз така родино, ще идвам, ще ти се любувам и после ще си отивам. Но ти знай, че винаги ще те нося в сърцето си и въпреки всичко ще казвам, от дека ида.